Според критиците е обида за древните народи твърдението, че може да са имали помощ от извънземни. Абсурдно е, защото не ние казваме, че са ни помогнали да постигнем удивителни технологични чудеса, казали са го предците ни.

Инките в Перу твърдели, че древната им крепост Саксайхуаман е построена с помощта на небесния бог Виракоча.

Ранни описания на Теотиуакан в Мексико, град ориентиран по съзвездието Орион, разказват за богове, слезли от небето с кораби. Индуските митове свързват храмовия комплекс Виджаянагара в Индия с богове, които летели с колесници, наречени „вимана“.

Имало ли е в древността на Земята извънземна технология? Според предците ни отговорът е „да“.

Каменоломна Стоун Вали, Ривърсдейл, Калифорния. Февруари 2012 г. 300 тонен гранитен монолит е изваден, за да измине над 150 км. и да стане част от изложба в Музея на изкуството в Лос Анджелис. Работници от 100 бригади, кран на стойност 1,4 милиона долара, ремарке с 44 оси и над 2400 конски сили били нужни за пренасянето му. Трябва да се повдигне хидравлично, което е невероятно трудно, да се направи трегер, да се поставят 208 гуми под него, един двигател дърпа и един бута. И скоростта е 5 к/ч.

Скалата, наречена „Левитираща маса“, била огромен товар по модерните строителни стандарти, но малък в сравнение с блокове, местени от древните строители. Почти невъзможно е да преместиш 340-тонна скала без модерна технология. Удивително е, Невероятна идея.

Как предците ни са местили монолити, някои пет пъти по-големи от „Левитираща маса“, без помощта на мощни машини?

Според някои използвали мощности не само, за да ги местят, но и да ги режат. Според тях следите са върху отдалечен склон в Андите.

Оянтайтамбо, Перу. Стените на древната планинска крепост според някои разказват история за хиляди строители, които дялали твърдия камък с течност, постижима сами с днешните мощни машини. Имаме огромни кубове много твърд андезит, които са отделени от планината с такава точност, че по повърхността няма дори драскотина. Ъглите не са остри а идеално заоблени и никой не знае как е постигнато.

Умението да редиш идеално пасващи си камъни от по няколко тона, така че косъм не може да мине между тях, не е въпрос на пот и на човекочасове, а на технология. Направено е съвършено. Оянтайтамбо е свидетелство за напреднала човешка цивилизация на Земята, която се ширела по целия свят и имала мощни инструменти.

Ако предците ни са използвали усъвършенствани мощни машини, дали технологията се е използвала не само за местене и рязане на камък?

По целия свят имаме невероятно развити цивилизации с урбанистични системи. Неща, които имаме днес. Канализация за чисти и отпадни води, помпи, развита селскостопанска техника, която не би трябвало да имат с оглед на използваната технология.

Останал е само оригиналният камък, от който са били построени. Всичко, сторено отгоре, което вероятно е било с електрически части, е изчезнало, защото само камъкът издържа проверката на времето.

 

Може ли най-могъщите древни цивилизации да са достигнали разцвета си заради мощни технологии? Но с какво са били захранвани?

Може би свидетелства се крият сред древни месопотамски находки.

Националният музей на Ирак. През 1938 г. директорът му открива глинени гърнета и медни цилиндри в архивите, които може да са служили като галванични батерии. устройството на над 2000 г. се нарича „багдадски батерии“ и предхожда изобретяването на батерията с 1000 г..

Според археолози може да са използвани за позлатяване на сребро в бижутерията. Багдадската батерия, която открихме в Ирак, генерира 4 волта ток. Днешното фенерче се захранва с 9-волтова батерия. Щом батерия с такъв малък размер е генерирала 4 волта, какво става, ако я уголемим до 1,8 метра? Може да генерира 20, 30, 50 волта и да има достатъчно мощност, за да се използва енергия както днес.

Според учените багдадската батерия доказва, че древните са имали средства да създават електричество и са знаели как да го използват.

Но може ли да е имало по-сложни електрически устройства?

На 600 км. южно от платото Гиза се намира храма на Хатор. Залите му на близо 4000 г. са покрити с любопитни изображения. Но релеф доказва, че древните са ползвали електричество, наричат го „Лампата на Дендера“. Интересното е, че на релефа на стената виждаме, че е включена в енергиен източник.

Може би предците ни са знаели как да генерират електричество хилядолетия преди днешния човек? И са получили знанията от извънземен източник. Електричеството е от нещата, които са владеели по начини, които още не можем да проумеем.

Откъде са се сдобили с информация за електричеството? Имаме всякакви митове и легенди за „богове“, които всъщност са криворазбрани извънземни, даряващи човека с технология под формата на енергия.

Например, когато Бог казва „Да бъде светлина!“ в Стария завет или Прометей дава огъня на хората. Горящият храст и вечният пламък в храма на Аполон може да са били технология.

Въпросът е не дали са използвали електричество, а откъде са се сдобили с познанията за създаването му?

Има ли свидетелства сред руините на древни цивилизации, че човекът е имал достъп до развити технологии? И, ако е така, къде са тайнствените електроцентрали?

Според някои са още тук, скрити пред очите ни. Една от загадките на пирамидите в Гиза е как древните са осветявали вътрешните зали при строежа. Първоначално се смятало, че са използвали факли, но по таваните няма следи от сажди.

Джорджио Цукалос казва: „Веднъж бях в Царската камера и угаснаха лампите. Опитах със запалка, но не се получи. Нямаше достатъчно кислород за пламъка. Как тогава са го правили?“

Според някои насочвали светлина навътре с медни огледала. Опитали да го пресъздадат, но след няколко ъгъла, слънчевата светлина изчезвала. Решението е, че осветявали с изкуствена светлина, вероятно вид лампа. Но най-чудното е откъде се е захранвала.

Некрополът в Гиза, Египет, 1993 г. Инженери използват дистанционно задвижвана камера, за да разкрият предназначението на уж вентилационна шахта, водеща до камерата на царицата в Хеопсовата пирамида. Археолозите дълго смятали, откритите през 1872 г. тесни тунели, за отдушници.

Камерата минава през малък отвор, през който човек не може да мине и преминавайки през тунела се натъква на затворена врата, закачена с две метални скоби. Според археолозите вратата и металните дръжки били символичен проход, по който царицата отивала в отвъдното. Но мнозина задават въпроса: защо проходът ще е нарочно преграден? И защо на плато с монументални пирамиди, за които се смятало, че са царски гробници, такава врата има само в Хеопсовата пирамида?

Египтолозите настояват, че пирамидите са гробници и са били ограбени в миналото. Но факт е , че през 20 в. открихме много пирамиди, с непокътнати „царски камери“. А когато отворили саркофазите, открили, че и те са празни.

Ако Хеопсовата пирамида не е гробница, какво ли е било предназначението ѝ?

През май, 2011 г. друг научен екип изследва блокираната шахта до камерата на царицата. Този път използват робот с микрокамера, която провират през дупката, за да видят какво има зад вратата. Когато проникнали през нея, открили тайна камера. Открили медна или метална арматура. Друга особеност на гърба на металните скоби беше, че от едната страна халката изглеждаше корозирала.

Камерата сканира и пода. Виждат се червени следи, които приличат на електрически символи. Но защо са били там? Може ли да са свидетелства, че през сградата е минавало електричество? И, ако е така, може ли Хеопсовата пирамида да не е строена за царска гробница, а за електроцентрала?

Ако отхвърлим теорията с гробниците и погледнем пирамидите, виждаме нещо, което модерните инженери могат да разберат. Имаме много точна сграда, точността е до милиметри. Заслужава си да се отбележи и не е присъщо за прости аграрни култури.

Имаме нещо като машина. Ако Хеопсовата пирамида е била усъвършенствана машина, генерираща енергия, как ли е действала?

Според някои следите се крият под сградата.

През 2000 г. морският инженер Джон Кадман предполага, че египтяните изпомпвали вода от р. Нил в малка камера под Хеопсовата пирамида. Помпата създавала силно хидравлично налягане, което карало цялата пирамида да вибрира.

В подземната камера има доказателства, че вътре е имало вода. Има ерозия от вода по пода и в горната част. И понеже бил хидравличен пулсиращ генератор, рефракционната вълна с ниско налягане удряла тавана и той е нащърбен. Най-вероятно от ударите на копресионните вълни. Много ясно си личи.

Ако теорията е вярна, за какво е служело хидравличното пулсиране?

Според инженера Крис Дън отговорът се крие в шахтите в т. нар. „камера на царицата“, където са открити следи от цинк и солна киселина. През северната шахта е влизал воден разтвор на цинк, а през южната шахта в камерата е влизала разредена солна киселина и това се вижда по стените.

Според Дън двата химикала били изливани през шахтите и се смесвали в камерата, за да се предизвика горене. При смесване на двете течности настъпва химична реакция, при която се отделя водород. Водородът се изпарява и преминава от камерата на царицата в камерата на царя. Вибрациите от подземното езеро наелектризирали атомите на водорода и ги превръщали в микровълнов енергиен лъч.

Доказателство за използването на водород може да бъде открито в камерата на царя. В нея има шахта с размери 8,4 м х 4,8 м, подходяща за насочване на вълна на мазер или микровълново усилване чрез стимулирана емисия.

Оттук можем да предположим различни идеи какво са правили с него.

Ами ако Хеопсовата пирамида е създавала електричество? Може ли произведената енергия да е задвижвала строителни машини и уреди като лампата от Дендера?

С помощта на въображението си можем да измислим всякакви уреди, които да захранваме с енергията. От прости домакински уреди до космически кораби. Всичко е възможно.

Древните египтяни показали изключителни умения в създаденото от тях по време на Старото царство, но остава въпросът сами ли са го направили или са имали достъп до технология, която не е била от Земята?

Ако Гиза е била електроцентрала, представяте ли си енергията да е използвана за извънземни цели? Може би енергията от Гиза била толкова силна, че е пътувала извън Египет?

Следи могат да бъдат открити в материал, свързващ Гиза със специален монолит, който съществува на всички континенти по света. Един от най-ранните символи на Древен Египет е стълбът джед. Смята се, че представлява стабилност, но удивително прилича на съвременно съоръжение.

Първо се появява върху жезъла на бога създател Птах. Стълбът с четири пръстена отгоре много прилича на намотка на Тесла, устройство за безжичен пренос на електричество.

Въз основа на други доказателства, открити в Египет, предците ни са правели точно това.

Храмът на слънцето Абу Гораб , Мемфис, Египет. През 1898 г. археолози от Берлинския музей откриват основата на огромен обелиск, който според изчисленията се издигал на 50 м. височина.

Според древноегипетските текстове от Едфу Абу Гораб бил известен като „Място на Боговете“. Египтолозите го знаят като мястото, където древните се свързвали с божествени енергии. Според преданията тук фараони и жреци получавали просветления, чрез вибрации, предавани по обелиска.

Древният обелиск се използвал за геодезичен белег и показвал източника на древна енергия. Може да овладявали не духовна, а материална енергия. Учените вярват, че е от най-големите обелиски, издигани някога, но подобни монолити се срещат в стотици варианти по света.

Понеже не стават за подслон, склад или наблюдателница, за какво ли са служели обелиските?

Има доказателства, че обелиските черпят от земната енергия. Идеята е, че черпиш природна енергия от Земята и си служиш с нея. Неуловима енергия е. Но тези, които имат апаратурата и технологията да я видят и измерят, могат да я използват.

Обелиските са като иглотерапия за Земята. Фокусират и вероятно лекуват неуравновесени енергийни меридиани и древните култури знаели как да го правят.

Голям брой обелиски са направени от гранит, камък с висока концентрация на енергочувствителни кварцови кристали. Заради кристалния си строеж кварцът може да преобразува природните електрически вибрации в използваема енергия чрез свойство, известно като пиезоелектричен ефект.

Пиезо значи вибриране, електричен си е електричен. Можеш да използваш електричество, за да предизвикаш механично трептене. И когато трептят механично, могат да създават електричество. Кристали се използват през цялата история за различни изобретения и технологии.

Часовникът на китката ви може да използва кристали. Кристалите са инструмент и технология за трансдукция на енергия, което ще рече взимане на енергия в едно състояние и превръщането ѝ в друго състояние.

Може ли, издигалите обелиски древни култури, да са знаели за високотехнологичните свойства на кварца? И да са ги използвали, за да пренасят енергия на големи разстояния?

Да. И доказателствата се крият в трудовете на Никола Тесла.

През юли, 1899 г. Тесла твърди, че е изобретил начин за безжично пренасяне на електричество по цял свят. Чрез овладяване на земната проводимост или т. нар. от Тесла „стоящи вълни“, гигантски кули можели да изпращат и приемат безкрайно количество електричество, течащо като невидима вода.

Ключов компонент в системата му бил кварцовият кристал. Енергията от електромагнитните вълни е в т. нар. „разпространяваща се форма“. Поскате фенерчето и тя се движи – разпространява се в пространството.

Стоящата вълна е друго явление, защото трепти на едно място и енергията върви напред-назад между две области.

Според някои изследователи също като Тесла и древните строители са открили как да овладяват и пренасят земната енергия и Хеопсовата пирамида може да е е била еквивалент на кулата Уордънклиф на Тесла.

Стените ѝ са с висока концентрация на кварц и според мнозина Хеопсовата пирамида и обелиските може да са образували световна безжична енергийна мрежа. Пирамидите са били геомеханични съоръжения. Били са свързани със Земята. Настроени да вибрират с честотата на Земята и превръщали земната енергия в електромагнитна.

Обелиските, особено тези в Египет, са гигантски кристални антени и могат да разпространяват енергия по начин, по който Никола Тесла искал да я разпространява.

Представяте ли си обелиските да са били изградени като древни проводници на енергия? Може ли подобна вещина да е дело само на човека или се дължи на друг разум?

Обелиските са символ на силата на боговете. На върха им има малка пирамида, камък Бенбен. Според преданията той бил средството за връзка с боговете.

Възможно е в някои пирамиди да има енергия, да кажем оборудване, което създава вълни. Вероятно истинските богове, извънземните, преди хилядолетия са оставили някаква технология в пирамидите. И тази технология е свръхмодерна и мощна.

Може ли обелиските, открити навсякъде по света, да са останки от енергийна система, много по-съвършена от днешната? И може ли предците ни да са въвели други енергийни централи преди хилядолетия?

Според някои отговорите се крият в далечните Хималаи.

Долината Индус, Пакистан. През 1922 г. индийска археологическа експедиция открива останките на най-големия древен град на цивилизациите в Индус. Мохенджо-Даро.

Каталогизираните находки и архитектурните паметници показват процъфтяваща метрополия преди близо 4600 г.. Но откритите скелето разказват тайнствена история. Открит е радиоактивен прах и радиоактивни останки на хора. предполага се, че е имало някакво радиационни събитие. Възможно е да е станала ядрена експлозия в древността.

Проблемът е, че за целта би трябвало да разполагаш с развита технология. Умрели хора лежат по улиците. Има радиоактивни скелети. Разтопени керамични съдове. Все едно атомен взрив е избухнал на това място. Разрушил е градовете и е убил всички.

Може би виждаме останките на древна енергийна централа, използвана от извънземните. Но ако Мохенджо-Даро е унищожен от ядрен взрив, къде е централата, предизвикала катастрофата?

Връх Кайлаш, Западен Тибет. На надморска височина близо 6700 м., това е един от най-отдалечените върхове. Връх с интересна форма – конус от едната страна и пирамида от другата. Тази форма виждаме в Древен Шумер, Древен Египет и друго древни цивилизации.

Според преданията пирамидата притежава енергия, връзка с божественото. На Изток Кайлаш се смята за духовния център на вселената. И родно място на четирите световни религии: индуизъм, будизъм, джайнизъм и таоизъм.

От хилядолетия поклонници се качват тук, за да извървят свещения 48-километров кръг, прокаран в основата на планината. Всеки в даден момент от живота си трябва да отиде и да се свърже с боговете.

Това е интересната страна. По какво се отличава този връх от останалите?

Има няколко възможности. Едната е, че боговете живеели тук. Кайлаш някога бил населен или може би управляван от боговете. Казват, че истинското му значение може да бъде открито в подробна китайска рисунка. Впечатляващото в Кайлаш е, че много религии разказват за богове или свръхестествени същества, живели тук.

Индусите вярват, че бог Шива живял тук, джайнизмът свързва планината с Ришаба, първият съвършен човек. Последователи на бон, тибетска религия, вярват, че е приютил небесната богиня Сипаймен.

Дали предците ни разказват, че богове са живели на това място, защото са се срещали с извънземни? Ако е така, Кайлаш някога е била нещо повече от планина.

Пещерите Могао, Западен Китай. Между 500 г. пр. Хр. и 1500 г. будистки монаси съхранявали хиляди свитъци в изрисувани храмове и скални светилища на около 900 км. северно от планината Кайлаш.

Тук, през 1907 г. британският изследовател от унгарски произход Аурел Щайн открил запечатана камера, с над 50 000 ръкописа на различни езици. Щайн открива чудесно място, наречено „Пещерата на хилядите Буда“. Своеобразен будистки архив – таен склад на хиляди древни будистки текстове.

В него била и Диамантната сутра, най-старият печатен ръкопис, известен в човешката история. В сбирката с древни текстове и реликви имало и будистка диаграма от 2 в. пр. Хр. на космическа планина на име Меру. Свещено място смятано за стълба между небето и земята. Близо 100 г. диаграмата останала незабелязана, но наскоро привлякла вниманието на учен, специалист по разработка на модерни оръжия.

Казал: „Разработвам лъчеви оръжия за правителството. Знаете ли, че това е чертеж на ускорител на частици? Ако сравним диаграмата от планината Меру с илюстрация на т. нар. „циклотрон“, разбивач на атоми, използван при разработката на атомната бомба за проекта „Манхатън“. Съвпадат напълно.“

Диаграмата на Меру, открита от Аурел Щайн, явно показва планината като някакъв ускорител на частици или високо съоръжение с лещи една над друга. Вероятно е било уред за събиране на енергия. Нужната за целта енергия изисква гигантска централа, която да произвежда огромна енергия.

Дали 2000-годишната диаграма на планината Меру не изобразява устройство, което днес може да действа с ядрена енергия?

Според монголски мит небесни създания живеели при Меру, заради енергията, която излъчвал. Предавател на космическата енергия, която захранвала създанията и ги държала живи.

Каквато и да е била целта на съоръжението, искало е много мощен енергиен източник, някакъв вид ядрена енергия, която може би е идвала от връх Кайлаш. Мястото не е излъчвало духовна енергия, а сурова технологична енергия. Вероятно става дума за енергийна централа.

Дали руините на Мохенджо-Даро не са свидетелство, че преди хилядолетия в Хималаите е съществувала ядрена централа? Останки от световна енергийна мрежа могат га бъдат открити сред руините на древни цивилизации по света.

Остров Три-Майл, Чернобил. Фукушима Дайчи. Тези места сега са само черупки на някога процъфтяващи ядрени централи през 20 в.

Ядрената енергия днес се използва широко и задоволява големи нужди, но тя може да стане нестабилна и да причини аварии. Ние сме свидетели на подобни аварии в ядрени централи, както и хората в древността.

Дали това е причина за упадъка на велики цивилизации?

Ако предположим, че централите са били свързани и една е изключила, можели в резултат да са изключили и останалите? Някои изследователи смятат, че днешните инженери разполагат централите на стратегически места, също като древните.

И някои свещени места са били почитани не по духовни или церемониални причини, а поради способността да произвеждат енергия. Паметници са поставени на определени места. Мислим си, че е случайно, но постепенно разбираме, че не е така.

Дали е Хеопсовата пирамида или Стоунхендж и Теотихуакан, или друго важно енергийно място за предците ни, започваме да осъзнаваме, че по тези места има енергия, която в началото не сме забелязвали.

Но ако древните инженери са черпили енергия от мрежа, защо след десетки хиляди години енергията е престанала да тече?

Древните египтяни са трупали знания с години и са имали инструменти и технологии, които вече не съществуват в археологическите останки. Нещо се е случило с тези древни култури, причинило е авария в централите и вероятно е унищожило голяма част от цивилизацията.

Имали са невероятна технология, което значи, че са по-древно отколкото си мислим. После нещо ги е сполетяло. Дали са се били, взривили или природно бедствие ги е помело?

Но как аграрни култури, които без да познават колелото и работните животни, са се сдобили с нужните умения, за да построят мощна световна енергийна мрежа?

Според много хора извънземни са водени от идеята за напреднала човешка цивилизация. Дарили са ни познанието и енергията не е била проблем.

Общото между древните култури е, че съдържат митове и артефакти за почитане на тези „богове“, които им дали познанието и тези богове били извънземни. Извънземни помогнали на древните хора да създадат световна мрежа от енергийни централи и те вероятно захранвали машините, използвани за създаването на най-големите загадки на цивилизациите.

Днес смятаме модерната технология за най-великата, позната на света. Но се трупат доказателства, че е имало по-невероятни технологии в далечното минало. Може би когато учение преоткрият тези технологии, ще разкрием отново истинският произход на човечеството. И ще имаме доказателство, че не митове и фантазии са изобразявали предците ни по гробници и храмове, а са пресъздавали историята.

---

Тази статия е възпроизведена от поредицата „Извънземни от древността“, History Channel