Марсоходът Perseverance на Марс / NASA/JPL-CALTECH
Една от задачите при изследването на най-близката до нас планета, Марс, е да се намерят доказателства, че някога е имало живот на нейната повърхност.
В проучване на Калифорнийския университет в Лос Анджелис (UCLA) и Университета в Осло (Норвегия) се казва, че отговорът на този въпрос може да се крие в утайките на дъното на древно езеро в кратера Джезеро, който някога е бил запълнен с вода.
В изследването, публикувано в Science Advances, се твърди, че кратерът е бил пълен с вода и на дъното му има отложени слоеве седименти.
Впоследствие езерото се свива и утайките, носени от реката, която го е захранвала, образуват огромна делта. Тъй като езерото се смалява, с течение на времето седиментите в кратера ерозират, образувайки геоложките характеристики, видими днес на повърхността.
Данните от Perseverance показват, че отлагането на седиментите и ерозията са се случвали в продължение на много векове, съпроводени и от други промени в околната среда.
„От орбита можем да видим много различни геоложки образования, но не можем да кажем със сигурност дали това, което виждаме, е първоначалното им състояние или резултат от дълга геоложка история“, каза Дейвид Пейдж , професор по земни, планетарни и космически науки в UCLA. „За да знаем как са се образували обектите, трябва да погледнем под повърхността“, казва той.
Perseverance, който е с размерите на кола е оборудван със седем научни инструмента, изследва 48-километровия кратер, изучава неговата геология и атмосфера от 2021 г. насам. Проби от почва и скали ще бъдат върнати на Земята и изследвани за доказателства за наличието на живот в миналото на планетата.
Между май и декември 2022 г. Perseverance се насочи от дъното на кратера към делтата, огромно пространство от седименти на 3 милиарда години, които от орбита приличат на земни речни делти.
Докато Perseverance се е движел към делтата, инструментът Radar Imager е изстрелял радарни вълни към почвата с интервали от 10 сантиметра и измерва отразени импулси от дълбочини от около 20 метра под повърхността. С радара учените достигнат до основата на седиментите, тоест до дъното на кратера, преди да е било затрупано от седименти.
Изображенията от Radar Imager определят два различни периода на отлагане на седименти и два периода на ерозия – по един след всяко отлагане. Учените на изследването казват, че дъното на кратера не е равномерно плоско, което предполага, че е настъпил период на ерозия преди отлагането на езерни седименти.
Радарните изображения показват, че седиментите са правилни и хоризонтални, точно като седиментите, отложени в езерата на Земята. Съществуването на езерни седименти се предполагаше в предишни проучвания, но беше потвърдено едва от това изследване .
Втори период на отлагане е настъпил, когато колебанията в нивото на езерото са позволили на реката да създаде широка делта, която преди е била под вода.
„Промените, които виждаме запазени в скалните записи, се генерират от глобални промени в марсианската среда“, казва Пейдж.
Изследването е финансирано от НАСА, Норвежкия изследователски съвет и Университета в Осло.
